Един шнеков екструдер обикновено е разделен на три секции по своята ефективна дължина, определена от диаметъра на шнека, стъпката и дълбочината, като обикновено всяка секция заема една-трета от общата дължина.
Секцията, започваща с последната нишка на входа на захранващия отвор, се нарича транспортна секция. Тук материалът не трябва да бъде пластифициран, а по-скоро предварително загрят и уплътнен под налягане. Традиционната теория на екструзията смята тази секция за насипна маса, но по-късни проучвания показват, че движението на материала тук наподобява това на твърдо бутало; следователно неговата функция е просто да предаде материала.
Втората секция се нарича секция за компресия. Тук обемът на шнековия канал постепенно намалява и температурата достига до точката, в която материалът се пластифицира. Тук се получава компресия, започваща от третата секция и намаляваща до първата секция. Това се нарича коефициент на компресия на винта - 3:1 (някои машини може да имат вариации). След това пластифицираният материал влиза в третата секция.
Третата секция е секция за измерване. Тук материалът се поддържа при температурата на пластифициране, но разтопеният материал се доставя точно и количествено към матрицата, подобно на дозираща помпа. Температурата тук не трябва да бъде по-ниска от температурата на пластифициране и обикновено е малко по-висока.
